Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра – недалеч от мястото на първоначалното му изграждане. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България – 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят.

Манастирът „Свети Йоан Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927 – 941 г. от св. Йоан Рилски Чудотворец (според някои автори – от неговите ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс. На върха на кулата се намира параклисът „Свето Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на 14 век.

Цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.) издава на 21 септември 1378 г. Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им.

Още през 1402 г. османското правителство нарежда на кюстендилския кадия да потвърди съществуващите от по-рано права на обителта. Данъчен регистър от 1520 – 1521 г. изрежда поименно 21 живеещи там монаси.[3] През 1469 г. с помощта на Мара Бранкович мощите на св. Йоан Рилски са пренесени обратно от Търново в Рилския манастир.[4]

Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски, който през възраждането основава тук килийно училище. Манастирът дава подслон на велики български революционери, сред които Васил ЛевскиИльо войводаГоце ДелчевПейо Яворов и др.

През 1778 г. манастирът „Св. Йоан Рилски“ става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от Алекси Рилец, който през 1816 – 1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. През 1840 г. е изработен нов иконостас на църквата от Петър ФилиповАнтон Станишев и Димитър Станишев.[5]

Според свидетелства на посетили манастира през 1862 година американски мисионери, там има 350 монаси, а в навечерието на Великден в него пребивават и 400 гости.[6]

Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 m², от които 5500 m² застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.

Набези и опустошавания[редактиране | редактиране на кода]

По време на османското владичество манастирът е слабо укрепен и бива честа жертва на набези. „… и мъчно било веке да се увардят такива пустинни монастире от главните и частните слодейства, от които и на сегашньото време еще страдат, а колми паче тогава[7]

  • На 16 август 1778 г. манастирът е опустошен от разбойници. В лето от Христа 1778, месеца августа, 16 ден, освитающу четвертку, третий пут оплениха святий монастир преклетий арнаути 30 души, и изгориха до основания все здание, кроме пирга и церкве. Тогда бяше ридание и жалост, игоре и уви! Во время царя агарянскаго султан Хамида.[7]
  • През 1818 г. манастирът е обновен изрядно, но през 1819 г. е заобиколен от 800 души редовна османска войска и ограбен[7].
  • През 1821 г. след гръцката завера, манастирът е ограбен отново от редовната войска[7].
  • На 12 януари 1833 г. манастирът изгаря след пожар: изгоре всикото здание монастирско кроме пирга и церкве[7].
  • През лятото на 1846 г. десетина разбойници заколват петима от манастирския чифлик[7].

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *